|
Наименование: Лихнус
Други названия:
Латинско наименование: Mesogobius batrachocephalus
Актуална информация за риболов на Лихнус
Описание
Лихнуса достига дължина 35 до 40 см и тежи до 600 грама. Обитава пясъчни каменисти дъна, където има находки от миди. В реките се среща рядко. Храната и предимно се състои от мекотели като миди и охлюви, но похапва и дребни рибки като попчета, атерини, барбуни и хамсии.
Попчетата са най-ловените рибки за морските въдичари. Това се дължи на многобройните и лакоми качества на дребосъците.
Хващат се НА ДЪНО с телескоп от среден клас и здрава макара. Монтажът е се прави от две куки, едната от тях се връзва под самата тежест, а другата на разстояние 40 см. Основното влакно трябва да е с дебелина 0,35, а и попчетата не бягат от влакното. Куките трябва да са морски вид, бели на цвят и от №7 до №4, с дълго стебло, т.к. попчетата се залавят здраво и свалянето им е доста трудно ако куките са къси. Шпионка не е необходима. Следи се върха за евентуално кълване. Засича се веднага след клъвването, защото после може доста да се затрудните с ваденето, едрите попчета сами се засичат.
НА ПЛУВКА е подходящ по-лек телескоп с основно влакно от 0,25. Плувките изберете да са едри или подвижни такива. Куките са две, първата се поставя под последната сачма, а останалите нагоре.
Попчетата кълват много на плувка, но засичането трябва да се извършва веднага, защото рибките поглъщат доста на вътре стръвта и ваденето на куката, след това може да е доста сложно.
За стръв ползвайте морски червей, скариди, месото на мида, рапан или парче от филето на друга риба. Когато времето е по-хладно торните и земните червеи вършат чудесна работа за примамка.
Попчетата нямат рибен дъх, а месото им е бяло и крехко. Отлично се приготвя пържено и върви с бира.
Лихнуса достига дължина 35 до 40 см и тежи до 600 грама. Обитава пясъчни каменисти дъна, където има находки от миди. В реките се среща рядко. Храната и предимно се състои от мекотели като миди и охлюви, но похапва и дребни рибки като попчета, атерини, барбуни и хамсии.
Попчетата са най-ловените рибки за морските въдичари. Това се дължи на многобройните и лакоми качества на дребосъците.
Хващат се НА ДЪНО с телескоп от среден клас и здрава макара. Монтажът е се прави от две куки, едната от тях се връзва под самата тежест, а другата на разстояние 40 см. Основното влакно трябва да е с дебелина 0,35, а и попчетата не бягат от влакното. Куките трябва да са морски вид, бели на цвят и от №7 до №4, с дълго стебло, т.к. попчетата се залавят здраво и свалянето им е доста трудно ако куките са къси. Шпионка не е необходима. Следи се върха за евентуално кълване. Засича се веднага след клъвването, защото после може доста да се затрудните с ваденето, едрите попчета сами се засичат.
НА ПЛУВКА е подходящ по-лек телескоп с основно влакно от 0,25. Плувките изберете да са едри или подвижни такива. Куките са две, първата се поставя под последната сачма, а останалите нагоре.
Попчетата кълват много на плувка, но засичането трябва да се извършва веднага, защото рибките поглъщат доста на вътре стръвта и ваденето на куката, след това може да е доста сложно.
За стръв ползвайте морски червей, скариди, месото на мида, рапан или парче от филето на друга риба. Когато времето е по-хладно торните и земните червеи вършат чудесна работа за примамка.
Попчетата нямат рибен дъх, а месото им е бяло и крехко. Отлично се приготвя пържено и върви с бира.
Сподели публикацията:
Коментари:
Коментари:
Добави коментар:


