
Наименование: Бяла риба
Други названия: смадок, сулка
Латинско наименование: Stizostedion lucioperca
Актуална информация за риболов на Бяла риба
Описание
Бялата риба е хищник от семейството на костурите. Неговите огромни размери спомагат при разчистването на водоемите, които обитава, а те задължително трябва да са дълбоки, бистри и чисти води от каменисти, пясъчни или чакълести дъна.
Рибата е динамична и пъргава във водата, благодарение на стройната си фигура. Тя е страхотен плувец, когато гони плячката си, но размерите и не са критерии за борбена натура при засичане. Според едни въдичари бялата риба изпитва панически страх при засичането, който убива борбеността й, а други, смятата, че нагълтвайки на дълбоко стръвта с куката, болката я принуждава да стане покорна. Истината за тази нейна примиримост, след, като падне в капана все още не е открита.
На размери бялата риба достига 130 см и тежи между 12–20 кила. Тялото и има вретеновидна форма с две гръбни перки, които са оцветени в тъмни петна и имат ивици, по едната от тях има множество бодливи лъчи. Люспите на бялата риба са дребни и плътно захванати за кожата. Има конусовидна глава и голяма уста със здрав за хап, в резултат на силната й челюст, пълна с дребни остри зъби, както и големи горни и долни кучешки зъби с форми на игли.
По гърба бялата риба е обагрена в тъмен сиво-зеленикав, а понякога и в сиво-кафяв цвят, който към корема изсветлява. Също, както при костура тялото й е покрито с 8 до 10 тъмни широки ивици. Екземплярите с размери до 40–50 см, имат тънки и източени тела, а когато задминат тези килограми формите им се променят в ширина. Според въдичарите има няколко вида от бялата риба и те се определят от техните размери. Така например най-малката риба, която се хваща на плувка, носи името масова, над 40–50 см големина рибата вече се казва сулки.
В България бяла риба се лови в Дунав и по устията на големите реки, вливащи се в него. Рибата обитава, както солени, така и сладки води, но се размножава единствено в сладките.
Днес у нас се разселва по изкуствен начин в язовири като “Искър”, „Лобош”, „Тракиец”, “Пясъчник”, “Батак”, “Копринка”, “Сопот” и други. Предимство за нея са водоемите, където водата е бистра, дълбока и пълна с плевелни рибки, които, задължително трябва да са с удължени телца, за по-лесно поглъщане, което й е нужно заради силно стеснената й уста.
Балата риба е нощен ловец, тя има големи очи, които са пригодени да вижда дори в тъмното. Най-добре се лови сутрин рано или вечер на смрачаване, защото тогава се храни, а в облачните дни може и през деня да се срещне.
Движи се в стада, а огромните екземпляри са самци и предпочитат да остават по дъната.
По нашите водоеми се наблюдава още един вид бяла риба, носеща името Stizostedion volgense. Тя е с размери до 50 см и тегло до 2 кг. При нея липсват кучешки зъби. Интересен вид е и морската бяла риба позната като Stizostedion marinus. Тя има дължина на тялото 50 см и достига до 2 кг. Всички други представители на семейство костурови по нашия край са предимно дунавски. Сред тях на въдичарите са познати: голяма вретенарка или Zingel zingel, нейното тегло е до 1 кг; малка вретенарка наричана Zingel strеber, достига тегло от 200 г; обикновен бибан, научно познат като Gymnocephalus cernuus, тежи само 100 г; високотел бибан или Gymnocephalus baloni е с размери от 70 г и ивичест бибан в превод Gymnocephalus schraetser, достигащ тегло до 150 грама.
Бялата риба е хищник от семейството на костурите. Неговите огромни размери спомагат при разчистването на водоемите, които обитава, а те задължително трябва да са дълбоки, бистри и чисти води от каменисти, пясъчни или чакълести дъна.
Рибата е динамична и пъргава във водата, благодарение на стройната си фигура. Тя е страхотен плувец, когато гони плячката си, но размерите и не са критерии за борбена натура при засичане. Според едни въдичари бялата риба изпитва панически страх при засичането, който убива борбеността й, а други, смятата, че нагълтвайки на дълбоко стръвта с куката, болката я принуждава да стане покорна. Истината за тази нейна примиримост, след, като падне в капана все още не е открита.
На размери бялата риба достига 130 см и тежи между 12–20 кила. Тялото и има вретеновидна форма с две гръбни перки, които са оцветени в тъмни петна и имат ивици, по едната от тях има множество бодливи лъчи. Люспите на бялата риба са дребни и плътно захванати за кожата. Има конусовидна глава и голяма уста със здрав за хап, в резултат на силната й челюст, пълна с дребни остри зъби, както и големи горни и долни кучешки зъби с форми на игли.
По гърба бялата риба е обагрена в тъмен сиво-зеленикав, а понякога и в сиво-кафяв цвят, който към корема изсветлява. Също, както при костура тялото й е покрито с 8 до 10 тъмни широки ивици. Екземплярите с размери до 40–50 см, имат тънки и източени тела, а когато задминат тези килограми формите им се променят в ширина. Според въдичарите има няколко вида от бялата риба и те се определят от техните размери. Така например най-малката риба, която се хваща на плувка, носи името масова, над 40–50 см големина рибата вече се казва сулки.
В България бяла риба се лови в Дунав и по устията на големите реки, вливащи се в него. Рибата обитава, както солени, така и сладки води, но се размножава единствено в сладките.
Днес у нас се разселва по изкуствен начин в язовири като “Искър”, „Лобош”, „Тракиец”, “Пясъчник”, “Батак”, “Копринка”, “Сопот” и други. Предимство за нея са водоемите, където водата е бистра, дълбока и пълна с плевелни рибки, които, задължително трябва да са с удължени телца, за по-лесно поглъщане, което й е нужно заради силно стеснената й уста.
Балата риба е нощен ловец, тя има големи очи, които са пригодени да вижда дори в тъмното. Най-добре се лови сутрин рано или вечер на смрачаване, защото тогава се храни, а в облачните дни може и през деня да се срещне.
Движи се в стада, а огромните екземпляри са самци и предпочитат да остават по дъната.
По нашите водоеми се наблюдава още един вид бяла риба, носеща името Stizostedion volgense. Тя е с размери до 50 см и тегло до 2 кг. При нея липсват кучешки зъби. Интересен вид е и морската бяла риба позната като Stizostedion marinus. Тя има дължина на тялото 50 см и достига до 2 кг. Всички други представители на семейство костурови по нашия край са предимно дунавски. Сред тях на въдичарите са познати: голяма вретенарка или Zingel zingel, нейното тегло е до 1 кг; малка вретенарка наричана Zingel strеber, достига тегло от 200 г; обикновен бибан, научно познат като Gymnocephalus cernuus, тежи само 100 г; високотел бибан или Gymnocephalus baloni е с размери от 70 г и ивичест бибан в превод Gymnocephalus schraetser, достигащ тегло до 150 грама.
Възможен риболов в следните водоеми:
яз. Александър Стамболийски, яз. Искър, яз. Йовковци, яз. Въча, яз. Дъбника, яз. Крапец, яз. Ястребино, яз. Кърджали, яз. Студен кладенец, яз. Поляница, яз. Одринци, яз. Бели Лом, яз. Берсин, яз. Ивайловград, яз. Гарваново, яз. Тракиец, яз. Жребчево, яз. Малко Шарково, яз. Малка Мътница, яз. Тополница, яз. Кричим, яз. Пясъчник, яз. Баниска, яз. Сопот, яз. Тича, яз. Горни Дъбник, яз. Копринка, яз. Мандра, яз. Ряховски ливади, яз. Боровица, яз. Сушица, яз. Засмяново, яз. Влашки дол/Бели извор, яз. Текето, яз. Ботунец, яз. Съединение, яз. Пчелина (Лобош), яз. Огняново, яз. Пет могили, яз. Гълъбово, яз. Врабево, яз. Палици, яз. Липник, яз. Студена, яз. Ал. Стамболийски, яз. Душево, яз. Кавака, яз. Лобош, яз. Овчарица, яз. Пасарел, яз. Славовица, яз. Цонево, яз. Челопечене, яз. Чепинци, яз. Шаново, яз. Влашки Дол, яз. Златоград
Сподели публикацията:
Коментари:
Коментари:

B61
26 Jan 2013
елеврек - харманли
Добави коментар:


