СИЛАТА НА МОРЕТО

[Jack Daniels]

...телефон във водонепронецаема кутия ...

Ще ме прощаваш че те апострофирам, но телефон във водонепроницаема кутия е еквивалент на липса на телефон в критичен момент. Има едни китайски водонепроницаеми и което е по-важно - плуващи калъфчета. През тях съвсем спокойно се работи с телефона и се говори и струват 4-5 лв, а пестят много пари не само в лодката. Класика е когато спинингуваш по реките телефона ти да скочи от горният джоб на жилетката в реката

взе да става класика в жанра / при харпунджиите поне/ GSM да се се завързва в презерватив, гарантирано непромокаем става, остава само да убедиш жената че наистина за това ще ползваш презерватива отивайки за риба

[Дели]

Jack, във форума няколко пъти се спомена, че е добре информацията да е точна. За презерватива разбрах, но как убеждаваш жената ?

[Jack Daniels]

ами пред нея пакетираш и после разпакетирваш

[babushka]

......,защото много малка част от по-възрастните рибари могат да се включат активно във форума.

Да,но понякога те излизат и с по-млади колеги,дето могат.
Не знам какво пречи ( особенно на тези дето обикаляме морето ) да си пишат резултатите,пък били те и отрицателни.
Пак си е информация.
Особенно при риболова на сафрид,колкото повече лодки,толкова повече сафрида се завърта на едно място,и се задържа с дни.

Абе ваша си работа,аз се отчитам както мога.

И не само се задържа, ами незнам как го правят, но рибата идва и към брега, може би я подкарват по някакъв начин та и ние от брега хващаме хубави парчета сафрид.

[evgeni jordanov]

Като видях, че става дума за Силата на морето, реших да ви разкажа, какво ми се случи това лято (2010 г.) на Южния плаж във Варна.
Беше слънчев и топъл ден, имаше много хора на плажа. Флагът беше жълт - имаше мъртво течение и малки вълнички, като беше забранено влизането на хора във водата с надуваеми и плаващи предмети. През цялото време гледахме във водата да не влизат деца с пояси, дюшеци и топки. Имаше и случаи, когато вадихме по някой удавник, защото пред нашия пост имаше бая голяма дупка.
Незнайно как едно момче и момиче влязли във водата с надуваемо легло. После разбрахме, че спасителите от 13 пост ги бяха пуснали във водата.. Обадиха ни се старшия спасител и шефа, но беше много късно, защото хората вече били завлечени на 200 метра от брега.
Незнам защо точно на нас се обадиха, може би защото аз можех да греба, Боби също, а Радо беше от ЮАР и имаше много добра спасителска подготовка, а не като тази, която получават спасителите в България.
Избутахме лодката, която беше на нашия пост. Тя е ЯЛ-4, жълта, с гребла, но без двигател. Ние я използваме за развлечение, тренировки по гребане и теглене с плуване и риболов, а сега ни се наложи да влизаме с нея да вадим хора. Това беше така, защото спасителната лодка, която имаше двигател не беше готова за такива операции (българска му работа), нито имаше друга резервна.
Още като я избутахме и започнахме да гребем (аз и Радо гребахме, а Боби ни беше навигатора) излязоха вълни. След 10-ина минути гребане морето започна да бушува. Представете си какво беше... Високи вълни, силен вятър, лодката постоянно се обръщаше с борда към вълните, а бяхме само с гребла. А и докато ги стигнем стана по-лошо - морето ги завлече много по-навътре от предишната им позиция (бяха в началото пред Южния плаж посока басейн "Приморски", а изведнъж се отзоваха пред 1 буна. Когато ги стигнахме вече бяхме гребали почти 40 минути до тях.
Тъй де,стигнахме до тях, качихме ги в лодката (бяха уплашени до смърт) и започнахме да гребем към брега. Почти бяхме по средата между 1 и 2 буна, когато решихме да гребем по най-прекия път до брега (към 1-ва буна), да ги оставим там, а ние да си продължим към 11 пост (под басейна). Обаче в този момент морето се обърна срещу нас. Ние гребем към брега, а то ни бута обратно и навътре.
След доста време борба с вълните стигнахме едвам едвам пред 1 буна, когато по едно време се появи концесионера на плажа заедно с още 2 момчета, качени в надуваема лодка с извънбордов двигател. Вързаха ни за тяхната лодка и започнаха да ни теглят. А докато ни връзваха се появи от някъде Гражданска защита с катер, попита ни как сме, и когато казахме, че сме добре, те ни обиколиха веднъж и отпрашиха, без дори да ни вземат (пак българска му работа).
След близо 2 часа борба с теченито и вълните, а то си имаше и от двете по много, ние бяхме пристигнали на около 50 метра от брега. Развързахме се от надуваемата лодка и започнахме да гребем успоредно на брега, докато така стигнем до 11 пост.
Бях много благодарен на Бог че запази нас и хората живи, че ни помогна да стигнем до тях и да ги изтеглим на брега. Няма да забравя този ден, защото това ми беше едно от най-трудните вадения на хора от водата...

[Шморхи]

Така е, ако се правиш на много силен пред морето, То много лесно може да ти покаже истинската си страна. И аз съм си патил на брега с лодка. Вълна, която посрещам с тяло лесно и не усещам дори, метна надуваемата ни лодка с двигател на 50метра от нас за 2 секунди(като ни изхвърли преди това от нея) и разпиля де що имаше инвентар вътре, та станахме за резил пред всички летовници. При нас беше търсена работа, та не се изплашихме, но хора, които не са свикнали....
Респект към вас, че сте направили това, което е трябвало да направите и всичко е минало добре!

[gromost]

За силата на морето могат да се напишат много,много неща-нека да си припомним какво направи в Индонезия.Аз ще ви напомня случай от преди доста време,но е поучителен с размера си и с последствията.Беше около 1956 г. живеех в центъра на Варна-до Нахимовското у-ще.,един изключително хубав слънчев и тих ден на Юли,около 14 ч.изведнаж,но наистина скорострелно от запад стана тъмно и след около двадесетина мин.започна нещо ,което до тогава не бях виждал и най-важното чувал-страхотна лятна буря.Всичко бучеше и се тресеше.Мина и утихна-в морето ,който се е намирал в това време и е бил по-навътре просто не уцеля.Точно в тази буря потъна един неголям за днешните понятия кораб близо до Варна-около 1000 т.брт.

[evgeni jordanov]

Аз помня още един случай от това лято. (Не мога да кажа с точност дата или ден, но беше края на юли месец, тъкмо когато си завърших практиката на кораба.)
Пак си беше слънчево, топло, даже направо си беше голяма жега! Морето беше тава, флагът на поста - зелен, т.е. позволено къпането и използването на надуваеми предмети. Хората си пиеха коктейлите на плажа, играеха карти, волейбол, футбол и от всички заведения гърмеше музиката... Беше си един прекрасен летен ден.
По едно време ми се наложи да отида на 12 пост до Върбан (нещо трябваше да му кажа, относно лодката ни). Отидох, седнах и започнахме да си говорим. След има-няма 10 мин. от хоризонта се забеляза нещо като мъгла, само че си я представете черна!.. Чудехме се какво е, но не измислихме нищо. "Мъглата" наближаваше все по-бързо и по-бързо към нас. По едно време излязаха много силни вълни (ей така от никъде) и хората започнаха да излизат от водата. Помагахме на майките и децата, защото много яко започна да влече. Задуха много силно, пясъка летеше, а с него мидичките се забиваха по кожата ми като стъкълца и болеше много. Всички се разбягаха - кой по заведенията, кой към автобусната спирка на басейна. Хубавият летен ден се превърна в ад...
Ние се скрихме в заведението на нашият приятел, спасител и от тази година старши спасител (не е сигурно) - Йонко, което се намира точно под басейна до бар LaPlaya. След около 10-ина минути запраска много силен дъжд, имаше много силни и ярки светкавици, които се забиваха като стълбове в морето, през около 5-6 секунди. Въздуха буквално се беше наелектризирал... А за дъжда - така като беше запраскал, така спря за 5 минути...
Общо взето си беше як шквал. Останаха само светкавиците и силният вятър, който заглади целия пясък, обърна спасителните постове и изкара много чадъри.
Най-лошото обаче беше, че жената на собственика забеляза нещо във водата и ни го показа... Тогава видяхме, че във водата има един сърфист, който се е обърнал със сърфа и не може да се изправи. Вятърът и вълните го бяха хванали в капана си. А най-лошото беше, че се намираше в опасна близост до камъните. Изтичахме около 10 човека и гледахме дали ще се справи. Тогава Радо (от ЮАР) влезе с риск за живота си, като ми забрани да отивам с него, въпреки че можех - все пак обичам да помагам на хората в беда и не обичам само да седя и да съм безучастен. Той влезе, ама така и не стигна до него - вълните го избутваха все по-силно към брега. От някъде се появи един човек с малка лодка, помогна му и двамата излязоха.
Вятъра утихна след около половин час и ние обиколихме постовете да видим пораженията, които не бяха малки.
По-късно всичко се успокои, наредихме чадърите, масите, столовете, постовете... Грейна слънце и купона на плажа продължи...

[borkok]

Евгени ти да не си завършил МУШ-Морска Учебна Школа

[evgeni jordanov]

Евгени ти да не си завършил МУШ-Морска Учебна Школа

Не, колега В момента уча във Варненска Морска Гимназия (бившето ТКК), с корабоводене съм. Предпоследна година съм, после ще бъда в Техническия или във Военно-морското, пак със същата специалност.
Иначе допълнително съм се обучавал да вадя хора от водата по всички методи, а тях съм ги научил благодарение на Радо от ЮАР, за което съм му много благодарен.
И други неща знам, които много хора, които са много по-големи от мен, не умеят, но така поне съм подготвен за всяка ситуация

[КИРО]

Абе Евгени,гледам си минал едно приключение в морето.
Поклон пред действията ви де.
Ама не си мисли че е последно.
Някой път мерака на човека надвишава възможностите му,
получават се грешки в живота.
Което за съжеление води и до критични ситуации.
Абе да четеш морето - трудно се научава.
Не че аз съм го научил де,ама тъй си знам.

[evgeni jordanov]

Аз знам, че няма да ми е последното
Все пак нали смятам и да плавам няколко години.
Пък и от вуйчо ми и от братовчед ми знам, колко е опасно морето. Даже тази година братовчед ми бедстваха с кораба до Ушуая (Антарктика), обаче слава Богу всичко се оправи.

Пък и досега през живота си (въпреки, че съм на 17) съм преживял пак доста неща и вече съм готов да посрещам всякакви ситуации и да се справям с тях, колкото и трудни да са
Човек никога не трябва да се предава, да не пада духом, а да вярва, че ще се пребори с проблема, който е изникнал и че ще излезе от лошата ситуация.

[borkok]

Евгени пожелавам ти успех за Военно-Морското Училище.

[evgeni jordanov]

Евгени пожелавам ти успех за Военно-Морското Училище.

Благодаря ти от сърце! Но може би в Техническия ще се запиша, защото Морското много се е променило, и подготовката и обучението не са както преди години, когато баща ми и братовчед ми са го завършили... Но това е много дълга история, която не смятам да обяснявам, така че засега съм се ориентирал към Техническия.

[evgeni jordanov]

Благодаря за респекта, колега Шморхи

Някои хора след тази случка ми казаха какви ли не неща - че сме били герои, това било геройска постъпка, а някои даже казаха, че било глупаво и че сме нямали акъл да ходим в морето да ги вадим...
Според мене няма нищо героично в това, да помогнеш на човек в беда, да окажеш помощ на някой нуждаещ се. Даже мисля, че така е по-правилно и че не трябва да стоим безучастни, когато се случват подобни ситуации, като тази с лодката.

Но за съжаление в днешно време не всеки разбира и оценява това, което правиш за него. В повечето случаи за оказаната помощ вместо едно "Благодаря" получаваш някоя друга псувня или ти теглят една майна (извинявам се, колеги, за израза).