Сезон 2021

[boqn_belchev]

Здравейте!
Сезона на кефаловите го открих по северните Шабленски ширини. Водата беше студена около 11С и имаше много силно течение от изток. Плувах около час по течението и след това пеш до колата да се стопля. Първата слука я пратих към Бургас. После в Каварна имах и слука на платеринка гарнирана с морски череши. Пък между двата града и награда. Рибата беше лошо ударена и добре, че беше макарата. Беше ми третото гмуркане за деня на едно и също място. Предните пъти стоях и нищо не видях, чак когато си направих нормата от рапани и миди влязох за последно. Два пъти ги видях от къде минават и на третия бях залегнал на правилното място. Рибата се появи над мен и доста на далеч. Стрелях и в първият момент не усетих подръпване. Видях, че рибата да идва към мен и е лошо ударена. Пуснах от макарата и изплувах. Кефала тръгна към дълбокото. Последва голямо гонене. накрая почти се отказах и я видях как се търка в пясъка. Раздишех и успях да я натисна в пясъка. Много лош изстрел, но това вече нямаше значение. Пак късмет, че сложих втора 16ка и стрелата я стигна. Последва едно оправяне на въжето на макарата от около 5 минути. Вече бях изморен бех си взел моята риба. направих две три гмуркания, но ми беше станало студено. Отидох до буя, котвата се е заклещила в цепнатита напънах и скъсах кордата. Пробвах да изместя къмъните, но бяха много големи. След малко се проясни видях котвата в цепнатината. Пробвах да я извадя, но беше много тясно. Свалих ръкавицата. Бръкнах до където ми стига ръката и я напипах дори успях да я поместя. При вторият опит я извадих и без да чакам потеглих към брега.

[Диканаров]

Браво Бояне! Все така успешен ! Честито откриване на сезона! Да правиш "хула хоп" полички с такива кефали цял сезон!

[boqn_belchev]

Две морски вранки от северните ширини. След доста време четене и гледане на клипове, още повече топене във водата дойде и време да видя облак от врани. Много красива и хипнотична гледка. За съжаление се намесих грубо в тази красота.

[rikitikitavi]

Накрая на света съм и има време да погледна назад.
Миналата година имах всичко на всичко едно ходене до морето да се топна. Имах сериозна домашна работа и наистина нямах енергията да събера панаира и да се натопя. Все пак на инат една лятна сутрин се надигнах. Имах подарък нов буй лодка-дето ми беше мечта преди петнайсетина години и даже си пазих снимката му още. Та една збъдната мечта е голяма работа да знаете. Е като съм с буя реших да вляза от плажа. Щото туй мъкненето до края на буната и после на обратно ме скапва. Нямам идея защо. По точно идея си имам ама...мързела е голяма работа.
Оборудването натоварено. Аз полегнал на лодчицата и тя....потъна бе. Въй. Позамислих се . Свалих колана. Натоварих го него и после бутайки я тръгнах напред. Даа. След година без да си плувал всичко ти стяга и пречи. Както и да е. Стигнах заветния камък на края на въпросната буна. Може би с няколко минути по бързо от колкото пеш. Добрее.
Малко проблеми със закотвянето. Че не си намерих котеатанв къщи ама някакво въже имах. Мрежа за раци и като я натъпках с камъни имах котва. Абе позабравил съм и дишане и гмуркане.
Почнах да правя първа проверка да видя къде какво минава. Нищо не видях за пет гмуркания. Июах усещането че вината е само моя. Закотвих 'платеринка" на старото и място. Там съм си направил стеничка и ми е по лесно криенето. Е рибата често минава над главата ми и само се гледаме ама няма как. Та сложих я и нея ама след десет минути ми бактиса и се изнесох. Почнах да проверявам външния ръб. Първо на запад. Там е по дълбоко, повече риба минава ама мама му и място е винаги мътно. Намага се гмуркане на пет метра от позицията. Изчакване и после придърпване напред и надоле. И накрая краката ти се намират на един метър над главата а ти си се огънал на 35градуса, държиш се на три изпънати пръста на едната ръка. А с другата левитираш харпуна с кръгов захват на палец и безименен пръст около дръжката. Разбира се и се стараеш всякак си да си с отпуснати мускули по тялото.....а и натискаш плавниците надолу все пак.
Та както горе казах хубава си е позицията...рибна. там имам над две кила кефал мъжкарче от преди някой сезон ама не я харесвам. Направих няколко залягания. Минаха няколко оасажа с платерина. Да уточня. Рибата се мярка за по секунда две. Малко се различава от клиповете дето се задават от далечи и само изчакваш. стрелях три пъти и взех една риба. Да е била 300гр някъде. Замътих добре и доволен се върнах на гюмето да правя коюпания на платеринка. А и според времето беше ред да се раздвижат влюбените мъжкари. То чесно казано сезона им беше минал де ама все накой захлюпен ебач можа да е останал. Ами един беше останал. Ама го утървах. Не улучих. Лежах на дъното след изстрела, гледах опънатата корда в мътното и с едно око наблюдавах учудения кефал. По едно време говедуту реши да си ходи че и аз си заредих харпуна на спокойствие.
Ама реших да го почакам да се върне. Един час упорствах. Минаха няколко пасажа с 100грамови иларии. Няколко еденични платеринки от към над главата ми и накрая даже не стрелях.
Време беше да отида на източния край. Там е по бистричко ама винаги има една мътилчица точно последния половин метър. И сега белше така. Отделно прикритие почти няма. Ако релиш да чакаш на камъните рибите те усещат и заобикалят на няколко метра . Ако залегнеш правилно на по чистото пък ти минават над кръста. После се връщат бързо и застават на метър в ляво от главата ти. От тази позиция да ги накараш да минат пред харпуна е трудно. . Става ако бавно бутнеш вода към тях с ръката си. Ама не винаги. Понякога се връщат и тогава си съвсем открит. От тебе се плашат. Правят дъга навътре и са идеална мишена. Стига да не мърдаш харпуна де.
На това място ми минаха няколко пасажа дребна илария. После една дребна платерина. После две малко по едри и едната го отнесе. Върнах се пак при платеринка. Както винаги според часовника беше взело да замътва. До степен да губя ориентация. На три гмуркания веднъж заставах на оравилна позиция за засада. През останалото време или кацнал на някой камък или наврян в дупка и оред мене скали. Ама нито една от случайните позиции не съм я мислил за лоша или безрибна. Тя рибата сама идва да те огледа....ако се гмуркаш правилно. А аз за почти три часа вече се бах поопупил. На едно лягане пак в страни от мястото и със стърчащ бая пред камъните харпун от към "платеринка" се зададе килограмов кефал. Хич и не се чудих дали е същия блейчо от преди час ами се премерих мноого съвестно и от малко над метър го гръмнах. Супер. Взех си и кефал.
После се помотах още десетина минути и набързо се изнесох наобратно. За разлика от идването прибирането беше бързо и леко. Е счупих малко курса към един образ дето или се давеше или нарочно подържаше високи нива на въглеродния двуокис в кръвта си. Питах го дали иска да го издърпам до брега ама отказа категорично. На плажа бях дежурната атракция и туйто.

[boqn_belchev]

Благодаря, за разказа Ники!
Поздрави пингвините и те чакаме да поведеш дружината.

[G.Petkov]

И аз прочетох поста на rikitikitavi с голямо удоволствие !

[boqn_belchev]

Здравейте, измина още един сезон в приключения и забавления. Натрупахме още опит и впечатления. Останаха още повече неоткрити открити места и забавления.

В началото на сезона направихме едно приключение с Ванката и Иво по северните ширини.
Изкарахме си чудесно няколко дни гмуркане. От Шабла до Каварна. Целта ни беше да покажем миграция на Ванката. Времето не беше много топло през повечето дни валеше и беше доста студено. Наблюденията са, че рибите се появяваха по-често при хубаво време, когато имаше и по малко слънчице. Ванката на няколко пъти ме изненада доста приятно. Откри къде минават пътеките на рибите и в стрелбата се представи повече от добре. На няколко пъти се разминахме с лаврак, но той е бил за по- подготвени от нас.
Два дни гмуркахме и на Русалка. Открихме нови врански дупки, но общо взето нямаше много изразена миграция на север. Около Варна си беше доста по-добре.
Посетихме и Болата като дори и Наско беше дошъл и групата завзе цялата буна. Добре, че беше през седмицата и нямаше много колеги. Изводите, са че когато са много хора на едно място рибата е по-наплашена и малко се дърпа на вътре. Когато на позиция оставаше по един човек рибите се приближаваха повече.
Няколкото почивни дни минаха бързо. Почнахме да правим нови планове за нови приключения този път на юг.
Озовахме се в Ахтопол. Не бях ходил там от повече от 10 години. Сега така се получи, че децата са във ваканция и имахме няколко дни. Иво беше потеглил преди нас и вече беше проверил един нос. Над вечер се озовахме в Ахтопол. Имаше още време около час за вечерна проверка. Влезнахме близо до фара. Имаше доста дребен сафрид-граца и се надявахме да има и някои хищници. Платерините се хранеха по дъното. Легнал на едни скали и почивайки си видях докато гледах платерините един по различен силует да прави вечерна проверка на скалите. Почти без китово салто се прилепих до ръба на скалата и зачаках рибата да се приближи. Беше хубава врана първата за сезона. Тогава още не знаех, че този сезон ще наблегна на врани.
Ходихме и до корабите на Синеморец. Валеше доста и решихме да се върнем до Крокодилите. Там го даваха да не е толкова облачно, които иска може да се разходи. Първото което ни направи впечатление и познахме, че това е мястото беше знака Стап Внимание харпунджии. Направихме и няколко гмуркания. Платеринки минаваха много и на огромни пасажи. Иво намери и подводния параклис и ми го показа. Срещнахме и колеги. Единият имаше много интересн харпун. По-скоро ластиците бяха окрасени. Оказа се, че и боята по неопрена ми е била от него. Бил я пратил на известен харпунджия в Гърция. Той пък подарил неопрена на известен рокер от Горна Оряховица, последния пък го подари на мен. Та така няма нищо случайно.
Не стреляхме по платерините с идеята да видим нещо по интересно, но освен пасажите от граца друго не видяхме. Мястото е хубаво закътано и посещавано от колеги, останаха хубави спомени и надежди за нови срещи.
Освен, че редовно гмуркахме с Иво направих и едно груркане с Тошко и Наско по нашите си места. Беше хубав ден един от малкото дни, когато имах цял един ден за море. Та за това планирахме да влезем с лодката. Лодката си иска подготовка, когато не е надута или място за съхранение. Някъде около обяд се отправяме към хоризонта. Двигателя е малък и ни трябва време да стигнем до мястото. Наско се гмурка най-добре от нас. Има много хубава апнея винаги е положително настроен и ведър. Той първи откри и рибите. Извика ме да гмуркам при него. Беше по дълбочко от колкото гмуркам по принцип. Гмурнах и видях къде е легнал Наско. Беше бистро и легнах в друга посока и дори не се надявах рибите да дойдат от неговата посока. Бяха 3-4 врани. Опитах двоен не се получи само една, но бях доволен. В дълбокото имаше доста изразено течение а и не ми беше толкова удобно. Минах по в средни води. Тошко също мина по в брега. Наско си държеше в дълбокото. Няколко пъти си почивахме на лодката хапнахме хубави бисквитки, които Наско беше открил и си разказвахме случките. Тошко беше намерил доска кефалови а Наско Леферче. Така в забавление и приключения деня си отмина.

Седмица преди това пак на същото място видях една от най-красивите гледки през сезона. Беше малко след обяд времето беше облачно. При едно по-дълбоко гмуркане, когато достигнах до дъното първо изчаках няколко секунди докато тялото притихне после леко продължих напред между две скали и точно преди да завия зад едната пред мен се откри красива гледка. Водата беше леко избистрила няколко метра над дъното и пред мен се оказа една огромна тъмна стена от риби. Танцуваха бавно и спокойно. Явно не ме бяха усетили или си правеха техните неща. Бяха много красиви с жълтеникави опашки и тъмни тела. Няколко мига се наслаждавах и се чудех дали да стрелям. После харпунджийската страст надделя и стрелях в средата на петното от риби. Още знам как, но пропуснах. Многото риби и миговете на колебание ми бяха взели способността да се прицелвам. Останаха ми приятните спомени от красивата гледка. Следващите няколко гмуркания също се срещнахме с познатите риби. Те вече знаеха за моите намерения и бяха по- предпазливи. Закотвих буя близо до мястото за да маркирам района. Имаше доста силно течение и се наложи да отпусна още въже на буя. Раздишах добре и се гмурнах. Озовах се малко в страни от мястото на което ги бях видял. На ръба на скалата. Под мен видях няколко силуета на познатите риби. Много рядко при стрелба от горе съм точен, но този път уцелих. Стрелата се заби в дъното нямаше много борба и желаната риба я закачих на кукана. Останалите риби се изпокриха по дупките. При едно гмуркане в една дупка забелязах няколко риби. Едната застана много добре и стрелях. Последва приятно дърпане, но рибата завлече и стрелата в дупката. Изплувах като освободих и макарата. Въпреки това не можах да изкарам харпуна до повърхността. Въжето на макарата се оказа късо. Пуснах харпуна и изплувах. Малко по тежък ми е харпуна и при дълбочина два три метра потъва. Буя не е на много голямо разстояние. Доплувах до него взех тежестта му и я закачих на дръжката на харпуна. При което той потъна на дъното. Последваха няколко гмуркания за спасяване на стрелата. Не виждах къде стрелата а и дупката не беше много голяма и не ми се завираше вътре. Няколко пъти дърпах здраво въжето, но не искаше да се освободи. Може да се е оплела между скалите. Почти бях готов да отрежа въжето. При едно гмуркане съм се озовал доста по-напред от мястото, на което беше харпуна. Тогава забелязах, на няколко метра пред скалата стрелата. Първо си помислих, че има някаква оптична измама. Стрелата беше станала на дъга. При дърпането върха е попаднал между два камъка а опашката на стрелата се е заклещила на трети. Рибата беше на линията на метър от опашката на стрелата. Последва половин часово спасяване на стрелата и линията. Успях да издърпам достатъчно от линията, така че да освободя линията от въжето на макарата. После беше по лесно стрелата от едната страна а харпуна от другата страна. Реших да приключа риболова бях изморен, но доволен. Видях гледката, която ми остави най-големи впечатления за сезон 2021.

След тази гледка реших, че когато имам време ще наблегна на враните и така Шабла до Ахтопол този сезон видях повече врани от колкото през всичките ми години на гмуркане. За да не се повтаря завирането на стрелата в дупките преместих на 75 цата кордата да не е вързана на опашката на стрелата а на по-предна дупка. Така на няколко пъти рибите влизаха във дупките а стрелата оставаше от вън и след като хванех двата края издърпвах рибите на вън. Повечето пъти издебвах рибите извън дупките и много рядко стрелях вътре при този сет има опасност стрелата да се заклещи в дупката. Стрела с тризъбец или многозъбец би била по-подходяща за в дупки, но аз още не съм стигнал до това ниво. Лавраците този сезон ги пропуснах, но не съжалявам знам, че така ще пораснат по-големи.

Тази година и младежта се включи активно в спорта. Плуват по- добре и се отпускат във водата. Митко вече има първа платеринка. Жорко плува много тихо, Вики също много напредна и има много желание. Да ги оставям да плуват на спокойствие. Няколко пъти ми направиха забележка, че съм ги карал да излизат от водата.
Какво да подобрявам по екипировката:
Харпуни
75 ца да подобря стъкмяването и да потърся стрела с многозъбец.
90 потъва. Контрата не е добре и няколко риби, които оставаха на стрелата се откачаха. Останала е малка част от стрелата пред контрата явно ще трябва да се подменя. Да сложа 14ки.
Плавници
Много съм доволен от плавниците. Ще си взема още едни или да може потърся карбонови, но къси.
Неопрен
5 ца много добре си паснахме при възможност ще си взема пак.
7 ца леко ми пропуска от бонето и при по-студена вода ме заболява ухото. Ще се наложи да си взема нов- вече е направено.
Колан-може да се помисли за нов. Да направя токата от Велико.
Тежести- Ванката е направил много сполучливи бързи тежести.
Нож. Да помисля за втори.
Маска
още не мога да реша коя от двете да ползвам и затова едната е на буя.
Ръкавици- да им подлепя пръстите.
Буй
да си намеря мрежа и да сменя линията.

[boqn_belchev]

206147284_10217430670032521_1020329676376996673_n.jpg (74.67 KiB) Преглеждано 3916 пъти

204345480_10217430671072547_2300857050603420306_n.jpg (44.89 KiB) Преглеждано 3916 пъти

203981918_10217430668752489_8135239165377855219_n.jpg (118.9 KiB) Преглеждано 3916 пъти

203946285_10217430668992495_378747992516392171_n.jpg (120.91 KiB) Преглеждано 3916 пъти

203331299_10217430667232451_8127861682285912957_n (1).jpg (136.11 KiB) Преглеждано 3916 пъти

[Диканаров]

От дълго време не бях влизал във форума и разказите на Ники и Боян ме впечатлиха! Не бях се скоро така кефил! Продължавайте така момци! Да ви е пълен кукана и паметта с приятни преживявания! Благодаря, че ме направихте съпричастен!