сезон 2020

[boqn_belchev]

Сутринта пак гледам да правя същите неща като предният ден да не взема да пропусна нещо. Взех си кафе от близкият автомат но не го изпих цялото. Иво отново идва точно в уреченото време. Пътуваме и си разказваме за вчерашните моменти. Днес сме само за малко искаме да проверим теорията. Да знаем за друг път. На мястото сме. Още ни се спи и ми е малко студено. Бързо се обличаме и се отправяме. Знаем къде да ги търсим. Морето е мното равно. Няма никакви вълни. Плуваме бавно и се стараем да не дигаме шум. Дали са още тук. Имаме да плуваме до мястото на което ги видяхме вчера. Не се наложи да ходим до там за проверка. Този път са се преместили на юг. Първият изстрел пак беше подобен на вчерашния. Поведох стрелях и рибата се спря а стрелата се заби пред нея. Нама значение важното, че теорията е проверена и още ги има. Отправяме се към дълбокото. Скрит зад две скали от ляво се появява силует. Движи близо до една скала. Не се отправя към мен и сакаш ще си продължи. Много е бистро а аз не съм свикнал да ловувам в бистра вода. Стрелям и виждам как рибата е доста далечна а стрелата няма достатъчно сила. Иво се провиква че се движат близо и почти под камъните. Почвам да се оглеждам забелязвам ги как се промушват в цепнатините, но нямам шанс за изстрел. Един се открива малко и стрелям. Нямаше как да чакам. Някъде около опашката, но аз съм над рибата. Стрелата отскочи от рибата и след това от скалата зад нея.
Малко след това видях гледка, която ще ме топрли през цялата зима. Пасаж от може би десетина лавраци. Такова нещо дори и по клиповете рядко се вижда. Водата е много бистра. Аз съм легнал почти на хребета на един риф. Нямам укритие от ляво. От дясно ме скрива една скала. От ляво се появява лаврак. Не е сам. Идват още два. След тях има още. Истинска вълча глутница. Движат се бавно, но на достатъчно голямо разстояние. Нямам никакав шанс да стрелям. Надявам се някоя риба да се отклони и да доиде към мен. Не се случи. Явно с нещо ги плаша. От както дойдоха от лявата ми страна и бавно се изнесоха на вътре нещо пак ми напомни, че не правя нещата както трябва. Все едно съм в началото когато започнах да виждам платерини. Адреналина при всяка една видана се повишава. Явно е така и с лавраците. Пак трябваше да се вика Лагутин. Вече знаех, че ги има. Реших да изпробвам тактиката от Гърция. Лягам на ниско място така, че да съм в нещо като в дупка. Харпуна е точно над скалите направо ги копира. Нямам никаква видимост, но рибите се появяват. Очите им са разположени високо и може за това да не виждат така добре, когато си под тях. Рибата се появи на хребета и леко бавно се придвиждваше. Определено беше любопитна и точно преди да стане подозрителна натиснах спусъка. Тактиката даде успех. Не видях къде точно е уцелена. Този път имаше и подръпване, направо дърпане. Отпуснах от макарата. Рибата се завря в една цепнатина и се показа от другата страна на скалата заедно със стрелата. Този път вече малко ме притесни да не би да се омотае и така да има упора. Гмурнах бързо и успях да я притисна към дъното и да я хвана за хрилете. Оставаше само да я изкарам на повърхността. Осъзнавах, че харпуна може да се заклещи в цепнатината. Държах здраво рибата и бях годов ако се наложи да дърпам здраво докато се скъса рибата от кордата. Изплувах без проблем. И добре, че бях отпуснал макарата. Обработих рибата я закачих на кукана. Да обаче и харпунът е на дъното. Освободих стрелата от рибата и след това вече можеше да се гмурна безопасно. Видях, че е по добре да издърпам стрелата заедно с кордата и да я отвържа от макарата. Така ще изкарам стрелата и кордата от едната страна и няма да има опасност да се заклещи. Въжето на макарата дори и да се оплете ще го отдрежа, когато изкарам харпуна от другата страна. Отне ми повече време да стъкмя на ново харпуна и да продължа да ги търся. Рибата я закачих на буя. Излязах на плитко и се провикнах. Една теория беше проверена и изпита беше успешен. Морето втори ден ме беше дарило. Толкова на добре не е добре. Трябва малко да се спра. Как да го направя, като знам, че ей там от пред преди малко съм видял толкова много лавраци. Постоях постоях па се гмурнах пак. Беше още толкова бистро. Вече не търсих толкова рибите. Исках да запомня мястото така, че следващ път, като попадна в подобна обстановка на друго място да ми напомни за това и да проверя за подобни риби.
Може би час след това не видяхме повече лавраци. Както се бяхме разбрали се прибрахме рано.
Ще трябва да мине време да разберем какво направихме тези два дни. Видяхме за първи път много лавраци. Само бяхме чували и мачтали за подобни срещи. Ето че се случи. Бяхме подготвени за срещата. Опита от годините имаше значение. Въпреки, че рибите не бяха никак лесни за нас и нямахме опит с подобен лов. Морето беше решило да ни подари тези моменти. Научихме много неща и още един морски прозорец е отворен за нас. Прозорец през които се виждат нови морски приключения. Така знаието и опита се подобряват и когато сме готови желаните риби се появяват. Трябва да се отворят много прозорци и всеки един от тях е различен дори и от един и същ понякога трябва да се погледне под различен ъгъл за да се види светлината.
Какво да направя по оборудването:
Да прегледам ластиците, макарата да и сложа дръжка. Стъкмяването на 75цата не добре.
Мисли: Да се прочетат отново старите истории. Там също има много истини.
Любомир Клисуров ,,Черно море под вода“ също истини- Да се провери и втората теория
Положителна оценка и при пропуск.
Мисли, Анализирай, Проверявай и се Забавлявай!