Апнея за напреднали

[rikitikitavi]

Тренировки за Апнея за напреднали

Време е да кажем няколко думи за напредналите. Достатачно писахме за начинаещите.
Има обаче и варианта туй дет го напиша да не се хареса на повечето щото всеки си знае неговото и нали е напреднал вече...ясна ви е ситуацията.
Като цяло всеки от нас вече знае да си поема дъх и да държи до откат. Там нищо не можем да донатаботим.
Остават ни реално две неща.
Първо да снежим разхода на кислород и второ да научим тялото си да ни се доверява когато в кръвта има повече въглероден двуокис.
Почваме с втората част.
За начало трябва да си припомним или научим симтомите на хипервентилацията. Защо. Дишаме и правим гмуркания далеч извън считаното за нормално. Трябва преди потапяне да сме максимално обезопасени.
Хипервентилация. От спокойно състояние правим много дълбоки вдишвания и издишвания за минимум време. След третото рязко издишване забираме яъздух до максимум и задържаме. След десетна секунди ако сме хипервентилирали се появява черен кръг в зрението и изтръпване на крайниците. При тези симптоми не се гмуркаме. Седим си на повърхността или ако сме ги усетили по време на спускане прекратяваме спускането и се качваме горе. Реално за получаване на хипервентилация ни трябват четири или рядко пет раздишвания преди поемане на въздух. Ама почнете тренировката от три. Разбира се в къщи. След причерняването стойте спокойни. След малко всичко идва в нормите.
Така. Това го знаем вече. Ако прекалим с техниките на раздишване ще се усетим навреме.

Почваме да тренираме организма на кислороден глад. Упражненията са прости.
Както си стоите в момента преди да вдишате задържате. Почвате бавно да отброявате до двайсет и тогава вдишвате. Ако преди това дойдат пориви за вдишване взимате въздух на третия. Упражнението го пеавите без да се напряга тялото. Целта е да ви е отпуснато и спокойно въпреки намалянето на кислорода.

Второ упражнение. Както се движите и вършите някаква работа поемате веднъж дул око въздух и продължавате с дейноста. Стараете се да дър ите тялото отпуснато и без напрежение. Нормално е да подминете минутата без зор.

И едно тежко упражнение. Качване на стълби. Вземате един път въздух и оочвате да качвате стълбите. Стараете се да се движат само краката. Тялото отпуснато и изправено. На първи порив за въздух спирате. Изчаквате някоя секунда. Плавно издишвате и дълбико вдишвате. И пак тръгвате по стълбите. Така докато ги качите или се уморите или се задъхате.
И едно просто упражнение за сваляне разхода на кислород. Плавност се нарича. Опитвайте се както и да се движите да го изпълнявате плав о и безшумно. Нека се слушат ударите на сърцето и да се двицат само най неоходимите мускули. Съзнанието ни да е насочено само към моментното действие.
Ми това е.

[Бургазлия]

Здравейте колеги! Гмуркам се любителски вече повече от...50 години и съм събрал някакъв опит в тази сфера,
който смятам че е удачно да споделя.
Най - важното, с морето шега не бива, знаем истории, че то е прибирало и най-смелите, така че винаги имайте
едно на ум и не се мислете, че сте велики.
Наистина много години се гмурках удачно, докато един ден, преди десетина години, при изплуване, на самата
повърхност, загубих съзнание. Бях с големи плавници, маска и прав шнорхел и се свестих, лежейки на корем на
повърхността. Без съзнание съм бил не-повече от десетина секунди, последваха с годините още три подобни
случая, в два от които не бях сам, та имам описание какво е станало. Тогава научих и за понятието blackout,
но дали с мене се е случило това, което описват фридайвърите, не мога да кажа, защото като натежат годините,
даже и десет метра вече ми се струват много, а и не смея да рискувам с прекалено стоене без въздух. От лекарите
по морето, с които споделих, не можах да науча много, но веднъж на Сънито, попаднал случайно в компания
от трима руски лекари, научих тяхното мнение, че това е в резултат на силно ПОВИШЕНО за момент кръвно налягане и освен всичко друго, съм можел да си заработя и един инсулт. И от тогава много внимавам да не стоя
дълго време под вода, както и да не слизам надолу сам под 5-6 метра. Повече подобно преживяване не съм имал.
Така че, напреднали или не, внимателно с гмуркането и апнеята!