Метеорология - облаци

[чуруликпенчо]

Поради настъпилия интерес / в Морски риболов/ и липсата подфорум за метеорология,пускам темата тук.

Класификация на облаците
Морфологическа класификация За метеорологически цели е приета морфологическата класификация на облаците, т. е. тази, която се основава на различията им по външен вид,
В зависимост от това как изглеждат облаците, гледани отдолу, са отделени 10 основни форми. Освен това по същия признак тези форми се разделят още на видове и разновидности.
Външният вид на един облак зависи съществено от природата, размерите, броя и разпределението в пространството на елементите, които го съставят. Той зависи също от интензитета и цвета на светлината, която се получава от облака, както и от относителната позиция, която имат облакa и наблюдателя , а също така от из¬точника на светлина по отношение на облака.В описанието на вида на облака главните фактори, които влизат, са размерите, формата, структурата н строежът на облака, както и осветляването и цветът.
Междинни форми или форми, които представляват преход от една форма в друга, макар и да са наблюдавани често, няма да се описват тук. Те представляват само един ограничен интерес, тъй като са малко стабилни и, от друга страна, техният външен вид не се различава забележително от този на някои от характерните форми, които се описват. Тук няма да се описват и онези облачни форми, които не се състоят от водни (течни или твърди) частици, а от частици от друг произход.
Срещат се непрекъсната облачна покривка и отделни изолирани облачни маси. Облаците могат да имат еднородна и нееднородна долногранична повърхност; могат да бъдат плътни, през които не просветва небето и небесните светила и по-тънки просветващи и т. н. Нееднородният вид на повърхността на облаците се създава от уплътнявания н надебелявания (закълбявания), ясно очертаващи се вълни или вълма, наличие на тънки нишки и т. н.
Размерът на отделните елементи, съставящи облачната покривка, тяхната организираност и окраска зависят много от височината им над наблюдателя. Ето защо при разделяне на облаците по външен вид наблюдателят е длъжен да отчита и височината им.
Според височината облаците се разделят на три етажа: високи облаци — долната им граница (основа) лежи над 6000 м; средни облаци — долната им граница (основа) лежи над 2000 м. и под 6000 м.; ниски облаци — основите на облаците са раз¬положени под 2000 м и могат да започват понякога от земята. Към тях следва да се отнесат също и облаците с вертикален строеж (купестите облаци). Те се разпростират понякога по вертикала във всички етажи (т. н. кумулонимбуси), но долната им гра¬ница лежи в най-ниския етаж. Тези облаци в международния атлас са отделени в особена група на облаци с вертикален строеж.
Посочените предели за височината на етажите се отнасят за долните основи на облаците и то за умерените ширини. Тези предели трябва да се разглеждат като ориентировъчни, тъй като фактическите височини на облаците силно се изменят. Преди всичко височината на основата на облаците обикновено расте от север на юг, а за определено място — от зимата към лятото. Много голямо значение има и местоположението на дадена станция и надморската й височина. Над по-високите станции тая височина е по-малка, отколкото над по-ниските.
Високи облаци. Облаците от високия етаж са твърде разнообразни по външен вид. Най-често обаче те имат нишковидна структура при която формата образувана от нишките, нерядко напомня гигантски пера, което е определило и названието на тези облаци — перести, макар много видове от тези облаци да нямат никакво сходство с пера.
Всички тези облаци се състоят от ледени кристали и имат незначителна плътност. Ето защо, когато закриват слънцето те малко отслабват неговото светене — сенките на предметите остават напълно очертани . При еднородна форма на кристалите, които го съставят при тези облаци се наблюдава оптическото явление хало.
Най-често хало се наблюдава при наличие на пересто-слоести облаци (cirrostratus). Облаците от високия етаж не дават валежи, които могат да достигнат до земята; във височина обаче валежи се наблюдават често при някои видове на тези облаци.
1. Перести облаци (Сiгus — Сi) Те представляват отделни облачни форми с влакнеста структура, най-често нежни, бели, без сенки, понякога с копринен блясък. Това са най-високите облаци от тези на високия етаж, затова сутрин те се осветяват най-рано преди изгрев слънце и започват да тъмнеят най-късно след залез слънце. Преди изгрев и след залез цирусите понякога се оцветяват в яркожълт или червен цвят.
Различават се няколко вида перести облаци.
Перести н и ш к о в и д н и (Сirrus filosus). Състоят се от влакна или нишки, правилно разположени, понякога разбъркани и безпорядъчни (Cirrus infortus) нишките могат да се събират към някоя уплътнена линия, като че ли към хребет (Сirrus vertebrates). Цялата съвкупност често прилича на скелет на риба.
Доста често се наблюдават и облаци с такова изгъване на нишките (които могат да бъдат с уплътнявания или без уплътнявания накрая), напомнящи с вида си гигантски запетаи или куки Сirrus uncinus). Когато постройката на целия ансамбъл от полоси на Сirrus uncinus се събират към една точка облаците се казват Cirrus radiatus.
Перести плътни (Сirrus spissatus). Коприненоподобни, бели, доста плътни облаци, които запазват по краищата си типичната за цирусите влакнеста структура. По тоя признак и по връзката им с други цирусови облаци могат да се отличат от прилични на тях по-ниски облаци.
По произход Сirrus spissatus често са свързани с разпадане или на Аltocumulus castellanus или на Cumulonimbus incus. При последния те се явяват останки на наковалнята. Ако това е очевидно и цирусовият облак още запазва очертанията на наковалнята, той се нарича (Cirrus spissatus cumulonimbogenitus).
Към тоя вид принадлежат още Cirrus castellanus, които на общите си полоси имат издатини, оприличаващи ги на крепостни стени. Когато полосите се събират в обща точка, те биват Cirrus casstellanus radiatus.
Освен това съществуват и Сirrus floccus-. Това са цирусови образования във вид на малки закръглени прозрачни форми, от които често се проточват полоси на валеж само във височина(vigra)
2. Пересто-купести облаци (Сirrocumulus — Сc)
Те се състоят от дребни бели кълбести образования, пухчета, плисета без сиви оттенъци, разположени на групи или редове. Повечето пъти се срещат заедно с Сi и Сs. За да не се смесят с Altocumulus, които по външен вид са често сходни с Ci, трябва да се обърне внимание на следното: а) връзката на Сc с Сi или Сs —лежат ли Сc в един слой с тях или са се образували току що от тях; б) наличието на оптически явления — в Сc може да се наблюдава хало.
В зависимост от общата конфигурация или вида на отделните елементи, както и от начина на нареждане на елементите се различават няколко вида и разновидности:
Сc stratiformis — когато отделните елементи са добре очертани, но образуват общо було;
Сc undulatus — когато са на вълни;
Сc castellanus — когато в общата групировка част от еле¬ментите са на слаби вълни с изпъкналости ;
Сc flocus — когато част от елементите са във вид на пухчета;
Сc lenticularis — когато общата конфигурация повече или по-малко прилича на лещовидно образование.
3.П е р е с т о - с л о е с т и — (Сi r г о stratus — Сs). Тънка беловата пелена с нишковидна или еднообразна структура. През нея лесно се очертават контурите на слънцето и луната. Тези облаци са придружени обикновено с оптическото явление хало. Пелената може да закрива изцяло или отчасти небето.
Различават се няколко вида пересто-слоести облаци;
Пересто-слоести нишковидни (Сirrostratus filosus). Представляват бяла пелена с ясно изразен влакнест или нишковиден строеж Когато в общата структура се забелязват вълни, към името на тези облаци се добавя думата undulatus.
Пересто -слоести мъглообразни(Сirrostratus nebulosus-Ci5). Представляват мъгловидна еднородна пелена без отчетливи детайли. Понякога тя е толкова тънка, че е трудно да се различи и може да се открие само благодарение на оптическото явление хало, В други случаи тая пелена обаче е доста плътна, особено в краищата и към хоризонта. Не трябва да се бърка белезникавият вид на небето, свързан с наличието на “димка” или “омара” с пелената от Сs neb. Димката, състояща се от водни капчици и омарата, състояща се от частици прах или пушек, не могат да дават хало.Освен това при омарата слънцето има червeникав оттенък.
Пересто-слоестите облаци могат да имат разновидности на undulates и duplicatus. Втората разновидност е налице тогава, когато облаците са разположени в два слоя.
Средни облаци: 1.Висококупести облаци (А1tocumulus— Ас). Слоеве или редове от пластини или банки, най-често с бял цвят, но често и със затъмнени части (сиви). Ас понякога се състоят от рула. Банките, рулата и пластините често са добре наредени и елементите им са нишковидни, разсеяни или споени. Отделните елементи имат видима големина между 1 и 5°.
Тъй като Ас се състоят от водни капки или снежинки, те не дават явлението хало. Характерни явления за тях са венци около светилата и перламутрова с преобладаване на розови и зеленикави оттенъци окраска на краищата на облаците, когато те преминават близо край слънцето или луната. Това явление е характерно и се нарича „иризация". Често то е единственият признак, по който можем да отличим Ас от Sс, Валежи като правило от Ас не падат.Високо разположените Ас, имащи вид на дребни вълни, пластини и т. н. са прилични на Сc. Могат да се различат по признаците,указани за Сc. От друга страна, ниско разположените Ас е трудно да се отличат от Sс. Условно се приема, че външните елементи,
съставящи Ас (вълни, пластини и "т. н.) не надминават 10 слънчеви диаметъра, т. Е. примерно ширината на три сложени един до друг пръста на протегната ръка. Ако елементите са по-широки те се отнасят към Sс :
Висококупестите облаци са твърде разнообразни по своя външен вид и условия на образуване. Отделят се два основни вида алтокумулуси — вълнисти (Ас undulatus) и купести (Ас cumuliformis) и цял ред разновидности:
Ас translucidus. Те се състоят обикновено от рязко разграничени елементи и се отличават с нееднородна плътност. Плътните и силно затъмнени участъци със сив или тъмно сив цвят се редуват с тънки, доста осветени части с прозрачно бял цвят. При вторите могат да просветват небесните светила и често синьо небе. По-плътните елементи на облака, отделени от просветващи части, се разполагат на правилни редици, което предава на облаците характерен вълнист или клетъчен характер.
Ас орасus. Те образуват непрекъснат слой, на долната граница на който напълно релефно изпъкват тъмни елементи. С това се отличават от Аs орасus. Само понякога Ас ор дават слаби валежи (по-често зиме).
Ас cumulogenitus. Образуват се от мощни купести облаци (Сumulus), когато върховете на последните достигнат средния етаж и се разстилат по хоризонта, а ниските им части се размият. Отначало такива Ас са доста плътни и тъмни, след което изтъняват и преминават в Ас trans. Лесно се установяват, ако се следи развитието на облаците. В началния им стадий се установяват по връзката им с още съществуващите Сumulus, които след това изчезват.
Ас саstellanus. Греди от облаци с неголеми купести израстъци от горната им страна, които се менят често, доста бързо. Понякога тези израстъци са по-високи, отколкото широки и дават зъбчат вид на облака, който се оприличава на крепостна стена, откъдето идва и името му. Най-често тези облаци се наблюдават сутрин и свидетелствуват за неспокойна атмосфера във височина, с което служат за предвестник на гръмотевични бури и краткотрайни валежи.
Ас focus. Тези облаци се състоят от отделни пухести облачни елементи с купести върхове, напомнящи малки кумулусчета, но без плоски основи. Могат да преминават в Ас castellanus или, обратно, да са техен продукт. Следователно и те са признак на същите явления, както при Ас саst. Понякога, макар и рядко, отделни облачни елементи от тях получават по-добро развитие и от тях може да падне валеж не само във височина, но и до земята.
Ас lenticularis—отделни доста плътни облаци с правилна лещовидна форма, откъдето носят и името си. Понякога тая форма е по-близка до тая на дирижабъл, а понякога, е съставена от не съвсем добре очертани форми на Ас trans във вид на редове, образуващи обща маса, повече или по-малко наподобяваща горните форми. Най-често Ас lent се образуват над планинските препятствия или на подветрената им страна, но се срещат и над равнинни места. Изтеглените лещовидни или дирижабловидни форми предшествуват приближаването на студен фронт. Когато лентикуларисовите форми са неголеми и са близо до луната или слънцето, дават явлението иризация.
Освен тези разновидности Ас могат да бъдат и:
Ас duplicatus — когато са в два слоя:
Ас radiatus — когато редовете като че ли изхождат като вълни и др.
2. Високи слоести (Altostratus— Аs). Влакнеста еднообразна или леко набраздена покривка, преимуществено със сив или синеват цвят. Може да покрива изцяло или отчасти небето. Има части достатъчно тънки, за да може слънцето да се вижда размито като през матово стъкло. Аs не дава хало. Той се настанява по небето обикновено след Сs. Аc може да се получи благодарение на преобразования на Ас ор, когато повърхността му стане значително еднородна и придобие типичния за Аs загладен вид. Възможен е и обратният преход от Аs в Ас.
Различават се: Аs мъглообразни (Аs nebulosus) и вълнести Аs (Аs undulatus), по имената на които можем да съдим за външния им вид. Вторият вид почти не се отбелязва.
Аs имат следните разновидности:
В и с о к о с л о е с т и просветващи (Аs translucidus). Повечето части Аs trans са достатъчно прозрачни за да се очертава през тях слънцето и луната като през матово стъкло. Сенки на неземните предмети обаче не се получават. Типично оптическо явление при тях са венците. Хало не се наблюдава.
В и с о к о с л о е с т и плътни (Аs opacus). Представляват непрозрачна, по външен вид еднородна покривка със сив цвят, често с променлива плътност, което се вижда от степента на осветеност (на места има по-тъмни, на места по-светли части). Понякога към хоризонта могат да се наблюдават дипли. Видимата нееднородност на Аs ор се създава често от преминаващите под тях раздърпани облаци (Fr nb), при което основният слой на Аs ор е еднороден. Слънцето и луната могат да бъдат съвършено скрити от тези облаци, но местоположението им на небето може да се определи все пак по разсейването на светлината (по наличието на по-светла част), В по-светлите места на Аs ор и особено в близост до слънцето се забелязва вълнистият му строеж, В случаите, когато Аs ор дава валеж, този облак се дава като Аs paecipitans. Тогава той е по-плътен и тъмен, понякога с еднакъв оттенък. Валежът (дъжд или сняг) е с неголяма интензивност и бива обикновено непрекъснат и по-рядко с променлива интензивност. В отделни случаи валежът не достига земята, а е във вид на vigra.
Ниски облаци
Слоесто купести (Stratocumulus-Sc) представляват слой от елементи със структурна форма и са с крупен мащаб — големината им e повече от 5°, или надминава десетократния размер на слънцето. Отделните елементи са във вид на вълни, валежи, банки или плочки. Цветът на облака може да бъде сив или белезникав, а понякога едновременно сив с белезникав оттенък.
Отделните елементи на облака могат да са отдалечени доста един от друг и да образуват просвети помежду си, а друг път да са толкова сближени, че краищата им да се сливат и по този начин да се образува плътна непрекъсната покривка, но и в тоя случай личи вълнистият характер на облака или най-малкото се виждат някакви неравности, т.е. при Sс липсва еднообразният характер на St.
Sс имат преходни стадии от Ас до Ns и St. Често Sс се срещат едновременно с купестите облаци. От Sс може да падне съвсем слаб валеж главно зиме. През другите сезони падат най-често отделни капки дъжд.
Различават се следните видове и разновидности на Sс:
Sc translucidus —представлява слой или значителна покривка от рула или пластинки. Това е най-често срещаната форма.
Sc lenticularis—представлява облак повече или по-малко наподобяващ лещовидно образование, често наподобяваш, бадемов плод. Този вид е доста рядък и се среща повече над планинските места, Пред вид на значителната му плътност се различава от Ас lent по значително сивия си цвят,
Sc castellanus—облак във вид на греда (обща основа) с изпъкналости, прилични на кумулуси. Пред вид на това, че се образуват в нестабилна атмосфера, често преминават в големи кумулуси или дори в кумулонимбуси.
Sc translucidus. Елементите на облака са или отдалечени, та се вижда небето, или са съвсем просветващи участъци, така че може лесно да се определи мястото на слънцето или луната,
Sc opacus. Значително плътни елементи, които не позволяват да се определи мястото на слънцето или луната. При силно вплътняване и сливане на елементите на този облак се образува Ns или St. Той може да се води за Sс дотогава, докато се различава релефност на покривката.
Sc cumulogenitus се образуват при разтичане на долната част на Cu и едновременно размиване на горната им част. Лесно се разпознават, ако се е следило развитието на облаците, или чрез още съществуващото присъствие на Сu, Обикновено благодарение на произхода си са във вид на големи изтеглени тела, или понякога (при най-силен вятър на тяхното ниво) и малко разрошени.
Sc vesperalis са от същия произход, но се наблюдават най-често вечер и имат оранжево оцветяване.
Освен това Sc биват : radiatus,duplicatus,undulates,mamatus и др.
Слоесто дъждовни(Nimbostratus-Ns).Еднороден(едобразен) безформен слой с тъмно сив цвят,а лете-със синкав оттенък. Валежът, който пада от тоя облак; е непрекъснат и равномерен (обложен).
Ако от облака не пада валеж (капките се изпаряват преди да са паднали до земята), то е трудно да се отличи от Ас ор. Това може да стане по следните признаци: а) Ns е много по-тъмен; 6) при наличие на Ns е съвършено невъзможно да се определи местоположението на слънцето или луната и в) долната основа на облака е винаги размита поради високия валеж , така че е трудно да се определи височината на облака.
Ns обикновено се образува от уплътняване и снишаване на As ор. Тъй като този процес става постепенно, рязка граница между двата облака не всякога може да се направи. Добър признак за прехода се явява устойчивият и засилен валеж (обложен). Понякога Ns се образува от вплътняване на Sс ор, а лете често и след Сb, когато той е последван от фронтално смущение. Когато Ns е плод на преобразуване на Sс, преходът се смята за изпълнен ако Sс си е загубил структурната форма от вълни, гънки и др. и когато благодарение на високия валеж долната граница на облака е вече неотчетлива.
Ns се определя не само по падащите от него валежи. Прекратяването на последните не може още да ни служи за основание за преминаването му в друга форма. Това ще стане само тогава, когато изчезнат признаците, описани по-горе и се появят други признаци, присъщи на друг вид облак (например неравности във вид на вълни или влакнистост).
Под слоя от Ns често се образуват провиснали облаци (Fr nb), между които ясно се вижда основният слой Ns. Често тези облаци се сливат и съединяват с Ns. Понякога от това не виждаме Ns и даваме валежа от Sс.
Едно от качествата на Ns е, че често изглежда осветен отвътре, което се дължи на факта, че в него няма дребни капчици и светлината, която идва отгоре по-лесно прониква в неговата вътрешност, отколкото в други облаци със същата дебелина и плътност. Благодарение на различието в осветяването често можем да дадем, и една лъжлива основа на облака. Тъй като снегът и дъждът имат различно пропускане на светлината; на мястото, където се стапят снежинките и преминават в дъжд се оформя една лъжлива долна основа на облака, но това може да стане само, когато границата на снега е доста ниска и дъждът не е много силен.
Ns благодарение на своя характер няма нито видове, нито раз¬новидности.
3. Разкъсани—дъждовни (Fractonimbus-Fr nb). Това са ниски, сиви, мрачни, раздърпани облаци на лошо време. Те се образуват под слоевете на Аs, Ns, Сb и Sс ор и се срещат само в съчетание с указаните облаци, които се виждат в местата на разкъсване.
Fr nb могат да образуват и почти непрекъснат слой, маскиращ лежащия по-горе облак. Самите те не дават валежи, а само се прекосяват от валежа, падащ от по-горния облак и в зависимост от условията могат да го засилят.
При наблюдението трябва да се отбележат както ниските разкъсани облаци (Fr nb), така и горните облаци. Когато се виждат почти само те, но има валеж, трябва да се отбележи и горният облак в зависимост от валежа — Сb, Ns или Аs.
4. Слоести (Stratus-St). Това е облачен слой обикновено сив с достатъчно еднообразна основа, с възможност за падане от него на ръмеж, кристалчета от лед и зърнест сняг. Когато слънцето видимо през него контурите му са ясно различими. Стратусът при нашите условия не дава явлението хало.
Стратусите по външния си вид са подобни на Ns и се отличават от тях по следните признаци: а) St обикновено са разположени по-ниско от Ns и понякога са толкова ниско, че закриват връхните части на високите земни предмети (високи сгради, кули, комини и др.) и отслабват тяхната видимост, което липсва при Ns; б) St дава само ръмеж (лете) и зърнест сняг (зиме); в) колкото и еднороден да е слоят от St в него винаги се наблюдават по-тъмни и по-ясни петна, което липсва при Ns. Светлите и тъмните места са израз на вълните, които съществуват на горната повърхност на облака (както при Sс), но които не личат отдолу.
St се явяват често като облаци с локален произход и могат да се разкъсват и да дават възможност за виждане на небето, което не се наблюдава при Ns.
St обикновено се образува или при влажен въздух и вятър (пренос на въздушни маси), или след безоблачно време, когато нощем се получава силно изстиване на въздуха (радиационно) при слаб вятър.
St могат да бъдат:
St nebulosus, който е най-често срещащ се и представлява еднообразна сива пелена.
St fractus- отделни разкъсани парцали, бързо менящи краищата си и преобразуващи контурите си постоянно.
Освен това като разновидности различаваме : St opacus,St translucidus.St undulatus
5.Купести (Cumulus-Cu). Кумулусите представляват отделни плътни облачни маси с добре очертани краища. Те се развиват вертикално във вид на кули или кръгли хълмове, Върховете им най-често са набъбнали и имат вид на цветно зеле. Основите им са обикновено хоризонтални (плоски). Когато се наблюдават отдалече се виждат от основите до върховете и ако са огрени от слънцето имат ослепително бляскави върхове. Ако са разположени в зенита наблюдателят вижда само тяхната долна основа, която всякога има някои неравности и с това напомня или разкъсани или Sс-ови облаци. Централната част на такива облаци бива затъмнена (със сив или даже тъмносив цвят в зависимост от вертикалния размер на облака), а краищата са осветени от слънцето.
Доброто очертаване на граничните части на Сu не всякога се запазва. При силен поривист вятър облакът придобива раздърпан вид.
Сu се състоят от много дребни капчици и като правило не дават валеж и само в редки случаи от тях могат да паднат отделни капки.
Различават се следните видове купести облаци:
Купести плоски или на „хубаво време" (Cumulus humilis). Това е облак, малко развит по височина. Изглежда плосък, тъй като височината му е по-малка от хоризонталните му размери. Cu hum се наблюдават преимуществено през топлата част на годината, в хубаво спокойно време и тогава имат явно дневен ход: възникват сутрин, достигат най-голямо развитие в срокове, близки към тия на максималната температура и към вечерта се разтапят. Рядко се срещат зиме и то без изразен дневен ход.
Често пъти вертикалният ток, плод на който се явява Сu, е недостатъчно силен затова процесът е на границата на образуване на облака, т. е, образува се само мъглявина с отделни малки ядърца, които ту се явяват, ту се разтапят.Ако не се следи този процес възможно е мъглявината да се вземе за цирусово образование. А в същност този облак се казва Cu fumilis (тъй като наподобява пушек). Лесно се разпознава от Сi fil по височината му, а така също и по бързата промяна в изгледа на мъглявината.
Купести средни (Cumulus mediocris) Щом кумулусите започнат да растат по вертикала и загубят сплеснатия си вид, но още не са достигнали значително развитие, следва да ги отбелязваме като Сu med. Преходът от Сu hum към Сu med може условно да се приеме по съотношението между вертикалния размер на облака. Когато височината се изравни и надмине хоризонталния размер на облака, той вече е Сu med. Втори признак на Сu med се явява фактът на кълбенето на върха на облака и заприличването му на цветно зеле. Сu med обикновено не дава валеж.
Мощни кумулуси (Сumulus congestus). Силно развити по вертикала купести облаци с височина 1,5—2 пъти превишаваща дължината на основата, Върховете на облаците силно се кълбят и имат ослепителен блясък, когато се гледат отстрани а основите им са тъмни. За намиращия се под основите им наблюдател Сu cong имaт вид на разкъсани Sс. Когато Сu cong достиг¬нат с върховете си нивото на Ас те понякога се покриват с бял нежен воал (pileus). Такъв воал се получава и без да е имало над тях друга облачна покривка, стига слоят въздух над върховете на Сu cong да е богат на влага и те да се развиват бързо. Тогава от принуденото издигане на околния въздух се получава насищане и около върха на Сu cong се образува нежен пръстен.
При особено бурно развитие на Cu cong те не остават изолирани един от друг,става сливане на основите им,а след това и на част от самите облаци и се получава сложна маса с много купести избухвания. Такива облаци най-често преминават в Cb.
Cu cong могат да дадат понякога и валеж. Тяхното развитие в определен стадий е трудно да се различи от Cb calvus. Понякога върховете на cu cong са съставени много силни избухвания (мехури), които могат да се откъснат от облака благодарение на засиления вятър на това ниво и да дадат начало на vigra.
Сu cong обикновено произлизат от развитието на Cu med или понякога от Ас саst или ot Sc cast.
Сu fractus. Това са кумулуси, които имат неоформени краища и се менят много бързо. Най-често това е среден облак между описания Сu fumilis I Cu humilis. Ако обаче облаците са такива, че все още запазват хоризонталните си основи, те са Сu humilis.
6.Купесто дъждовни(Cumulonimbus). Това са облачни маси, представляващи по-нататъшно развитие на Сu cong Те се издигат като мощни възвишения във вид на кули, връхните части на които имат влакнеста структура.В основата на Сb обикновено се наблюдава полоси на падане на валеж (често vigra). Ако не се вижда целият облак, а само основата му, той напомня слоесто-дъждовен, но при това има далеч по-мрачна, оловно-тъмна окраска. Под основата на Сb често се образуват Fr nb Ff cu.
Сb се развиват или самостоятелно или групово в редица, така че представляват една мощна стена. Може .да се случи, че Сb да се развие така, че горните му части да се смесят с един Аs или Ns. Сb се явява като една истинска фабрика за облаци. Той може да послужи за образуване както на облачен слой, така и за облаци на банки, повече или по-малко плътни от Сi spissatus,As,Ac или Sс в зависимост от това коя негова част се размива и коя остава като се разлива, Когато вятърът с височина се засилва, връхната част на Сb обикновено взема форма на наковалня по посока на тая на вятъра.
Когато Сb не се вижда изцяло е трудно да се различи от Ns. В този случай се изхожда от характера на валежа, който при Сb е обикновено бурен, със силно променлива интензивност: лете дъжд с едри капки или град, а зиме снегът е във вид на едри парцали или мокър. В същото време валежът от Ns е спокоен и продължителен. Трябва обаче да се знае, че при фронтални процеси често след Сb се настанява постепенно Ns и моментът на това преминаване се разкрива именно по гореописаната смяна на характера на валежа. Сb е свързан и с гръмотевична деятелност. Зимните Сb са по-слабо развити по вертикала отколкото летните. Те представляват тъмни бързодвижещи се облачни маси с разкъсани краища и бързо менящи се по количество. Зимните Сb имат голямо сходство с Fr nb но се отличават от тях по по-голямото си вертикално развитие, а също и по това, че между Сb се вижда небе, докато между Fr nb се вижда валежен облак.
Често зимните Сb са със почти слети основи, така че когато се наблюдават отдолу приличат на Sс-ово було, Лесно обаче можем да ги разпознаем по валежа, който пада от тях и по това, че същият е с променлива интензивност.
Сb се отличават от Сu cong по следните признаци; 1) по наличието на влакнести върхове; 2) по силното потъмняване, когато облакът се намира в зенита, основата му е с тъмно оловен цвят и силно мрачна; 3) по падането на валеж макар и понякога само във вид на vigra.
Различават се следните видове купесто-дъждовни облаци;
Купесто-дъждовни плешиви (Сb calvus). Те нямат перестовидни върхове и обикновено представляват от себе си първия стадий на образуване на Сb. От Сu cong тези облаци се отличават по влакнестата загладена повърхност на връхните си части, т. е. при тях има само начало на образуване на влакнеста структура (облакът започва да пуши). От Сb падат т. н. краткотрайни валежи.
Купесто-дъждовни „космати” (Cb capilatus). Тези облаци имат добре изразена перестовидна (влакнеста) структура на върховете. Перестовидната част постепенно се разпространява по хоризонтала и в „надигащия" се облак има вид на широко ветрило, а при наблюдение отстрана на наковалня или развята грива. В тези случаи облакът се отбелязва като Сb incus. При разпадане на Сb най-дълго се запазва наковалнята (incus), която и дава началото на Сi incusgenitus и Сi spissatus.
В основата на Сb сар обикновено се натрупват Fr cu. Най-мощните бурноразвиващи се Сb се съпровождат с натрупване на тъмни кълбящи се и завихрени Fr cu или Fr nb, които образуват като че ли водовъртеж, а в предната част на облака създават подобие на арка (arcusв). В този случай облаците Сb arcus имат особено мрачен зловещ вид. Понякога този валяк (arcus) се развива толкова, че единият му край достига земята и се превръща в смерчова тръба.
През зимата образуването на Сb става в океански въздух. Бла¬годарение на ниските температури тяхното вертикално развитие е малко, т. е. вертикалните им размери са значително по-малки по отношение на хоризонталните, ако ги сравним с летните. По този начин те изглеждат плоски, откъдето и името им Сu humilis. Техните основи най-често са толкова сближени, че гледани отдолу приличат на Sс була. Отличават се от последните по валежа с променлива интензивност.
Преходни форми на облаците. Облаците, както е известно, не представляват застинали образования. Постоянно става изменение както на техните външни очертания, така и на вътрешния им строеж — извършва се преход на едни облачни форми в други. При това могат да се срещнат две положения:
а)едни форми се образуват в други, отлични по външен вид.Например Сs се преобразуват в Сc или Ас преминава в Аs,а понякога и в Ns. В такъв случай не е трудно да се определи коя форма е в даден момент,
б)едни форми се преобразуват в други, сходни по външен вид.Например при преходни стадии може да стане преобразуване от Ас
в Сc, от Ас и в Sс или от Аs в Ns.В тези случаи е доста трудно да се определи кой облак точно се наблюдава в момента, ако не е наблюдавано непрекъснато развитието им. Ако наблюдателят не е в състояние да определи точно кой е облакът, би трябвало да
се запише в дневника най-вероятният, а сходният с него да се за пише в скоби. Например може да се запише Ас (Сc),
Очевидно е, че за да може да стане най-добре определянето на даден облак в последните случаи е необходимо известно познаване и на процесите, които се извършват в атмосферата в даденото време.
С описаните основни видове не се ограничава цялото•разнообразие на облаците. При наблюденията е необходимо наблюдателят да се ръководи от атласа за облаците и да се старае да отбележи всички дадени там разновидности и детайли в строежа на облаците.
Например необходимо е да се записва на правилни вълни ли са облаците (undulatus) и направлението, в което се разполагат; необходимо е да се отбелязва има ли събиране на вълните или редовете към една точка (radiatus), има ли вимеобразност на долната основа на облака (mamatus) и т. н.